„Едва когато семейната ни фирма беше „върната в първи клас“ след обир на „охраняваните“ ни офис и магазин, а след това дори бяхме осъдени от охранителната фирма, си дадох сметка, че изборът на такава трябва да бъде много точен, добре обоснован и премерен. След внимателно проучване на пазара, отзиви на клиенти и горещи препоръки от познати и приятели се спряхме на СОТ 161.
…И така… 16 години, та досега! Винаги точни, бързи и коректни! Дори когато се наложи да местим офиса, бяхме освободени от разходи по преместване на апаратурата. Получихме и полезни съвети относно разположението на същата в новия офис. Така се случи, че преди време имах удоволствието и да работим по общ проект със СОТ 161. Прекият ми контакт с управителя на компанията инж. Павел Виденов само потвърди убеждението ми, че изборът, направен преди 16 години, е бил правилен! Отново бях посрещнат с внимание, акуратност, коректност и разбиране в процеса на общата ни работа. При това, подплатени с компетентност от най-високо ниво и пределна яснота относно поставените задачи.
Плод на тази съвместна дейност стана рекламният клип на СОТ 161 „Ау, от глад умирам…“, както и едноименната комикс история, публикувана на страниците на фирмения вестник и намерила място в престижни комикс – форуми като „Белградски международен комикс фестивал“ и „София Комикс Експо“ през 2014 г.
С две думи… „Само СОТ 161!“
В списание „Дъга“ Румен Чаушев създава над 20 епизода на комикса „Момиченцето от земята“ по мотиви от разказите на руския фантаст, учен, пътешественик и колекционер Кир Буличов. Повече от всичко друго Румен обича да рисува деца и това ясно личи в образа на главната героиня Алиса – малка жизнерадостна чаровница с буйни рижи плитки и винаги усмихнато луничаво лице, която се забърква в невероятни космически приключения. Румен оставя на страницата на „Дъга“ и няколко кратки комикса за пакостника Явор, вдъхновени от лудориите на собствения му малък син.
В началото на деветдесетте той рисува комикса „Тайна под морето“, а впоследствие илюстрова безброй детски книжки и учебници. Колегите му определят Румен като скромен човек, прекрасен художник и верен приятел. Именно той инициира първата им среща 20 години след краха на списание „Дъга“, с което запалва искрата, довела до създаването на новите албуми. Всички рекламни материали и изложбени експонати на проекта се печатат в семейната фирма на Румен „Афалина принт“, а вторият му син Митко става герой на новите комикси (представен в блога на Марин Трошанов „За хората, които не се примиряват с живота в сиво“).