От съображения за сигурност и поверителност на личните данни със съкращения публикуваме писмото, което получихме от наш благодарен клиент.

„Здравейте,
Казвам се Р. Л. и съм един от управителите и собственици на „*****“ ООД, дългогодишен доволен клиент на СОТ 161 както в професионален, така и в личен план.
Компанията ни притежава малък представителен обект на „***“, където се развива действието, за което ви пиша.

Това писмо цели да изразя дълбока благодарност от името на нашите клиенти и мои колеги, както и от мое име персонално, на двама от вашите служители, с надежда тяхното отношение към професионалните задължения да остане достойно забелязано извън рутинната им работа. Колеги от патрул, оказали адекватна професионална и не по-малко адекватна човешка реакция по време на описан по-долу нетипичен проблем.

Иде реч за патрул ***, София – А. Т. и М. С. Колегите ми се познаваха с тях и от преди, покрай честите грешни сигнали от наша страна (паднал предмет през нощта, грешно въведен код от страна на нашите служители и т.н.).

На 7-ми ноември служителите на търговския ни обекта на „***“ ме уведомиха, че са натиснали паник бутона, чувствайки се застрашени от двама посетители на средна възраст 23-25 години, които са се опитали да влязат въпреки сложеното пред тях ограждение (в обекта на входната врата има червена мека бариера във връзка с Ковид-19). Двамата посетители имаха изключително подозрително поведение, но до натискането на паник бутона се е стигнало след получено оплакване от разтреперени (в буквалния смисъл на думата) деца, три постоянни клиенти на ***, влезли в обекта непосредствено преди опита на гореспоменатите два субекта. Децата екипът ни познаваха добре, те са постоянни клиенти на ***, както и част от родителите им.

Децата са на възраст средно 12-13 години, две момичета и едно момче. Били са преследвани от двамата непознати, които настойчиво са се опитвали да влязат в контакт с тях въпреки нежеланието на децата. Преследването е продължавало половин час през централната част на града (от Университета до „Седмочисленици“, през две метростанции), през който децата неуспешно са се опитали да привлекат внимание на минувачите и други възрастни. Намирайки се вече на улица „***“, познавайки добре обекта, решават да се скрият там и да потърсят помощ. Бях уведомен веднага за случката, помолих колегите да се обадят и на полицията и да затворят вратата.

При появата на патрула на СОТ (между другото, дойдоха в рамките на броени минути – много добра практика е патрулът да е на път ВЪПРЕКИ че причината на позвъняването още не уточнена от диспечера) двата субекта причакваха децата отвън. Разбирайки, очевидно, че патрулът не минава случайно, и двамата бързо напуснаха улицата и завиха зад църквата в опит да се скрият. Това беше моментът, в който аз успях да стигна до обекта (бях наблизо) и видях разплаканите и разтреперени момичета. А. Т. беше излязъл от обекта и се оглеждаше за двамата младежи. Видя ги до църквата, последва ги тичайки. Още два патрула бяха уведомени да ги пресрещнат през улиците. Аз, докато разбера какво се случва, с малко закъснение тръгнах да ги пресрещам от другата страна на улицата. А. Т. ги настигна, докато се опитваха да избягат близо до кръстовището на „Графа“ и „Шишман“, заобиколили църквата, и фактически незабавните му непоколебими действия възпрепятстваха безнаказаното им бягство.

И двамата първоначално отричаха всичко – „не знаеха“ за какво иде реч, не са чували за никакви момичета. Помолих А. да патрула да остана с нас до идването на полицията. Изключително съм благодарен на А. Т. и М. С. за времето, отделено за случая. Младежите впоследствие признаха, че са преследвали момичетата („да се запознаем“). Бяха уведомени родителите на децата, аз лично настоявах да се повдигне обвинение срещу двамата извършителя, бяха дадени свидетелски показания от повечето присъстващи, колегите, пострадалите тийнейджъри. Общо цялата разправия продължи около два часа.

На фона на цялото насилие срещу деца в нашия град, особено напоследък, всички приехме случката доста при сърце.

Както споменах, желая да изразя искрената си благодарност на А. Т. и М. С. от патрул ***, включително от името на родителите на децата и от името на моите колеги – все млади дами, силно притеснени от случващото се.

Радвам се, че можем да разчитаме не само на професионалисти в лицето на вашите колеги, но и на хора с добри сърца. Смятам, че всеотдайността с която служителите на СОТ 161 са действали не трябва да остане незабелязано от ръководството.

Изпращам писмото към малкото намерени от мен контакти на компанията ви. Ще очаквам да получа обратна от вас на не-краткото ми писмо, за което благодаря допълнително.

С най-добри чувства,
Р.“

Pin It on Pinterest

Share This