Защо избрах СОТ 161
Непосилна, неповторима и възможна
Hour Glass бара на столичния хотел „Радисън”, тя странно прилича на крехка и чуплива статуетка. Не китайска. Очите й са дълбоки, като влюбеното в лика на Нарцис езеро, което го погълнало за себе си. Обратно на легендата за самовлюбения, който се навел да целуне лика си и се удавил. До мен по хотелските стълби се изкачва Сашо Спиридонов, висок и атлетичен, продавач на сигурност, излъчващ достолепие и елегантност. Додето той целува внезапно оживялата статуетка с перфектна фигура, аз непохватно вадя от кожената си чанта червена роза. Без целофан, завързана хлабаво, за да не се задуши, с дискретна бяла копринена панделка – като папионка на диригент. Розата купих от една циганка на „Орлов мост”. Тя, сякаш актриса от черно-бяло нямо кино, почти с жестове, защото пафка цигара, без да я вади от устата си, съвсем в традициите на народа си ми предсказва:
– Ще имаш среща с една невероятна жена!
– Позна – отвръщам – имам среща с Лили Иванова.
Точно като за нея…
Да подбереш хубава снимка на Катерина Евро е като с всеки пуснат фиш от тотото да удряш джакпота. На всички тя изглежда добре, елегантна и красива, каквато всъщност е, и аха да проговори: „В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо.” – реплика, станала класическа като самия филм на Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев ”Оркестър без име”, но направил имената на музикантите от безименния оркестър известни и обичани. За Катерина това не е първият филм. Преди Попандов да й предложи да се наведе да вдигне падналия си глас, тя се снима в „Чуй петела” по сценарий на мълчаливия и проспал дните си поет Константин Павлов, комуто принадлежат стиховете: Вярно е, че проспах дните си. Но какви сънища, Боже… Няма да стигнат страниците на бюлетина, за да изредя всички сценични и телевизионни изяви на Катето, да разкажа за най-новия филм с нейно участие „Време за жени”, написан и режисиран от Илия Костов специално за Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро и Биляна Петринска.
СОТ 161 за мен не е фирма, а чувство – чувство за сигурност
Признавам, че преди години се абонирах с известно недоверие за услугите на СОТ 161. По онова време, като повечето хора в България, бях станала жертва на престъпление.
Днес не ме е срам да призная, че след преживения шок се страхувах дори кога-то влизах по тъмно в дома си. Веднъж, като се прибирах от работа, обърках кода и свирна алармата. Понеже нямах опит със системата, не успях веднага да я спра. Не минаха и три минути, докато още се суетях и изведнъж до мен се озоваха двама униформени – симпатични, силни, стройни мъже. Слязоха бързо от асансьора: „Какъв е проблемът, госпожо?“ В същото време тичешком по стълбите до моя етаж се качи още един техен колега. Както по-късно разбрах, при тревога патрулът се разделял, за да блокира всички изходи, по които би могъл да избяга евентуалният крадец. Такъв тогава нямаше в дома ми. Но оттогава аз никога не се чувствам в него сама. Знам, че съм със СОТ 161 във всеки час, което значи, че съм с приятели.
Искра Ангелова е българска журналистка и актриса – завършила е СУ „Климент Охридски”, специалност Българска филология и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков. През 1993 г. учи един семестър и в италианската театрална академия „Silvio D’Amico” в Рим. През 1997 г. заминава за Бостън, САЩ, с американската стипендия „Фулбрайт”. Там тя завършва магистратура по телевизионна и радиожурналистика в университета Emerson. През 1999-2000 г. работи като втори продуцент на сутрешното предаване The Early Show на националната телевизия CBS в Ню Йорк. При завръщането си в България Искра Ангелова е водещ на сутрешния блок на bTV. От 2002 до края на 2004 г. тя е водещ и главен редактор на съботно-неделното сутрешно предаване „У нас” на Нова телевизия. В момента е автор и водещ на съботното вечерно токшоу на БНТ „Нощни птици”.
Няма друг като него. Който еднакво добре пее „Светът е за двама“ по музика на Мария Нейкова и „Grandi Duclli D’Amore“ с Микела Сбурлати на Верди, Пучини, Маснс и Доницети.“ Орлин Горанов завършва Държавната музикална академия-София в класа на проф. Констанца Вачкова. Дългогодишен солист на Пловдивската опера, с която гостува в цяла Европа, САЩ, Южна Корея. Всяка година участва в оперните фестивали в Палма де Майорка, островите Родос и Кипър, както и на Новогодишния музикален фестивал на Берлинския симфоничен оркестър в Германия.
Репертоарът на певеца е много богат и включва тенорови партии от Вердиевите опери „Набуко“. „Травиата“, „Дон Карлос“, „Ернани“, „Отело“ (Касио), „Реквием“, оперите на Пучини „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“ и „Тоска“, руските опери „Княз Игор“ на Бородин и „Моцарт и Салиери“ на Римски-Корсаков, “ Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Палячи“ на Леонкавало, „Дон Жуан“ от Моцарт и др.
На Стефан Маларме принадлежат думите „Светът съществува, за да се превърне в книга”. Но по негово време не е имало телевизия. Тази телевизия, сегашната, за нас, разглезените с дистанционно в ръка, които прехвърлят каналите, за да си доставят удоволствие. Не такава е била телевизията обаче, особено българската, в началото на седемдесетте, когато Иван Гарелов постъпва на работа в нея. Социалистическа телевизия, телевизия на табута и пропаганда, на сервилност и конформизъм към партията, на цензура и съобразяване… Почти като „1984” на Джордж Оруел, но почти.
Точно като потвърждение на правилото за изключение от правилото се появяват такива ярки и запомнящи се личности и журналисти като Иван Гарелов. И няма нищо случайно. Започва работа още като второкурсник в Университета във в. „Студентска трибуна” при своя преподавател и главен редактор Никола Рачев.
Апартаментът на композитора, музиканта, общественика, телевизионния водещ и най-сетне на професора Найден Андреев сe охранява от нашата фирма. Стотици са песните, които е написал известният композитор. Достатъчно е да спомним звучалата напоследък по учителските митинги „Учителко, целувам ти ръка“ на Росица Кирилова или емблематичната, неостаряваща и печелила винаги и навсякъде първи награди, с изключение на нашия „Златен Орфей“. „Устрем“, изпълнена от също неостаряващата Маргарита Хранова. Всъщност негови песни са пели почти всички „класици“ на българската естрада.
Някои от най-големите хитове на всички времена са на Найден Андреев – „Моето мъжко момиче“ на Марги и Ламбо, ..Експрес танго“ и „Щурче“ в изпълнение на Лили Иванова. „Мое мъжко самочувствие“, „Сигурно е сън“ и „И утре е ден“ на Васил Найденов, както и „Младостта си отива“ по текст на Мишо Белчев и „Ние може да имаме много жени“ на Стефан Цанев.
Няколко неща са ме впечатлили изключително силно и са се намесили трайно в живота ми. Наричам тези събития с обобщаващото и нищо незначещо – неща. Почти като книгата на Пол Гимар „Нещата от живота”, но мои лични и съкровени неща, впечатлителни и с това незабравими, случващи се в моя единствен, уникален и неповторим живот. Като живота на всички други. Така още като дете открих прелестната омая на книгите, пиесите на Карло Голдони, музиката на Моцарт, песните на Гюрга Пинджурова и Борис Машалов.
Помня смъртта на баба ми и брадясалия за един час и смален от мъка неин син и мой баща. Стоенето пред селската църква, в която не влязох, защото татко беше офицер… И все още не вярвах в Бог. Посещението ми в Лувъра, в който не ме пускаха, защото мъкнех китара на гърба си, влизането ми в домовете на Гьоте и Шилер във Ваймар, както и факта, че в околностите му се намира концентрационният лагер „Бухенвалд”, в който ме пуснаха.
Избрах СОТ 161, защото съм с връзки, познавам Янко Лозанов, който е ваш колега – ние с него сме колеги, съученици, щях да кажа, ма чак съученици не сме били. Толкова по въпроса, аз наистина знам, че тази фирма е най-голямата и най-известната в бранша. И сега не го казвам това, защото вие ми взимате интервю, а защото, като ми кажат СОТ, за други фирми не се сещам, а за СОТ 161. Твърдя го съвсем сериозно и искрено. Така че, дори и да не беше Янко, аз пак щях да опра до вашите услуги. Но в случая с него стана по-лесно.
Имам и други наблюдения от фирмата – преди години, когато водехме вашето новогодишно тържество, бяхме приети много топло, много готино от хората, видях, че сте купонджии, което на мен ми харесва. Така че не съм го направил, щото да ползвам преференции – дай сега, щото имам познати, да направим една отстъпчица. Не, такова нещо няма. Най-голямата фирма и най-сериозната. Досега живеех в апартамент, който беше обезопасен, защото комшията ми е охранител и имаше камери и …
„Не беше нужно да ме убеждава никой. Просто избрах най-доброто. Мои приятели и колеги доверили се на вашата фирма ме насочиха към СОТ 161. Военномедицинска академия се охранява от вашата фирма. Обикновено избирам качествени и надеждни стоки и услуги.“
И в спорта, и в музиката избирам най-доброто
Познават го всички, свързани с футбола, но го познават и музиканти, певци, композитори, инженери и архитекти… Познават го в България, но и извън нея като изтъкнат футболен съдия, носител на значката на ФИФА, като международен футболен съдия, като бивш президент на ЦСКА и настоящ вицепрезидент на БФС… Достатъчно е да споменем само името му – Стефан Орманджиев…
СОТ 161 – компетентност от най-високо ниво
Едва когато семейната ни фирма беше „върната в първи клас“ след обир на „охраняваните“ ни офис и магазин, а след това дори бяхме осъдени от охранителната фирма, си дадох сметка, че изборът на такава трябва да бъде много точен, добре обоснован и премерен. След внимателно проучване на пазара, отзиви на клиенти и горещи препоръки от познати и приятели се спряхме на СОТ 161.
Впечатлен съм от професионализма на охраната
Иван Салгадо Лопез е 25-годишен испански шахматист, гросмайстор, шампион на своята страна за мъже. Признат е за един от най-талантливите млади шахматисти в света, като заема място в топ 10 в света за младежи до 20 години. Впечатлен от обаянието на световния шампион Веселин Топалов, с когото в Испания има възможност да се среща, и от високата класа на българския шахмат, преди 4 години Иван решава да следва в Националната спортна академия „В. Левски“ специалност „Шахмат“.