И в спорта, и в музиката избирам най-доброто
Познават го всички, свързани с футбола, но го познават и музиканти, певци, композитори, инженери и архитекти… Познават го в България, но и извън нея като изтъкнат футболен съдия, носител на значката на ФИФА, като международен футболен съдия, като бивш президент на ЦСКА и настоящ вицепрезидент на БФС… Достатъчно е да споменем само името му – Стефан Орманджиев, без никакви титли и постове да асоциираме с усмихнатото му лице, със стегнатата му спортна фигура, със сина на една от легендите на българския футбол – Стоян Орманджиев. „Хокала красивата ми баба – армънка, дядо ми Тодор и той, за да избегне семейната свада, грабвал брадвата, впрягал каруцата и поемал към Странджата. Като го видели комшиите, все викали: „Пак хвана ормана” (orman – турски – гора). И понеже често ходел по ормана, та оттам станал и Орманджиев. Та в кръвта на дедите ми тече освен тракийска и кръвта на армъните – един от най-древните народи на Балканите, тракийските власи, описани още през 168 г. пр. Хр. от римския консул Паул Емилий, който печели решителна битка срещу фалангата на последния македонски владетел Персей. От този момент започва латинизирането на армъните…”
Говорим със Стефан в кабинета му на Националния стадион „В. Левски”, където ме доведе неговият приятел Николай Нанев. На масата, току пред тежки кожени фотьойли, са подредени достолепни фотоалбуми, събрали в снимки и вестникарски изрезки досегашния бурен живот на Орманджиев. От футболист до вицепрезидент на БФС. „Шегуват се мои приятели, че животът ми е като популярното едно време радиопредаване „Спорт и музика”. Шега, шега, ама и истина. Да, богат съм на приятели. Именно те ме насочиха към СОТ 161. Тя вече беше известна като най-сериозната охранителна фирма, на която можеш да довериш спокойствието си. Като се замисля, повечето ми приятели, колеги и познати са избрали нея. И изборът не е случаен. И в спорта, и в музиката избирам най-доброто. Но си позволявам да избирам след дълга селекция за първото и много слушане за второто.”
На изпроводяк Стефан ми подарява книгата на Румен Пайташев „…и в „Интер” му сваляха шапка!” за живота на баща му Стоян Орманджиев. Ще ми се да остана и с дни да разговарям с този светъл човек за доброто и злото, за Бога и Дявола, за красивото и грозното, но и за Равновесието и хламбората, за която не знаех нищо (армънско знаме с изобразени на него червен кръст и три ябълки), за траки и илири, даки и византийци… И ако мога да напиша книга. Ако ми остане време от сладки приказки. Неговите.
Тодор Драгоев
