Най-точният аршин

   На Стефан Маларме принадлежат думите „Светът съществува, за да се превърне в книга”. Но по негово време не е имало телевизия. Тази телевизия, сегашната, за нас, разглезените с дистанционно в ръка, които прехвърлят каналите, за да си доставят удоволствие. Не такава е била телевизията обаче, особено българската, в началото на седемдесетте, когато Иван Гарелов постъпва на работа в нея. Социалистическа телевизия, телевизия на табута и пропаганда, на сервилност и конформизъм към партията, на цензура и съобразяване… Почти като „1984” на Джордж Оруел, но почти.

Точно като потвърждение на правилото за изключение от правилото се появяват такива ярки и запомнящи се личности и журналисти като Иван Гарелов. И няма нищо случайно. Започва работа още като второкурсник в Университета във в. „Студентска трибуна” при своя преподавател и главен редактор Никола Рачев. След това, вече женен с дете и без софийско жителство, продължава в „Народна младеж”, където попива от магическото слово на Станислав Стратиев, от логиката и професионализма на Димитър Езекиев… Работи при Стефан Продев в БТА и с един свой репортаж за Атон печели симпатиите и подкрепата на Марко Семов, който в един ден с Кеворкян го назначава в телевизията.

Първото интервю, което прави, е с архиепископ Макариос – тогава президент на Кипър. За да последва зашеметяваща кариера, репортажи от най-горещите точки на планетата, документални филми, които се изучават в американските университети, интервюта и срещи с водещи политици, президенти, светски и духовни лица, с Ясер Арафат и Мелина Меркури, с Лех Валенса и Збигнев Бжежински, с папа Йоан-Павел II и Менахем Бегин.

Тодор Драгоев