Под това заглавие бе публикувано интервю на управителя на СОТ 161 инж. Павел Виденов в специалното приложение „Охранител“ на вестниците „Телеграф“ и „Монитор“. Автор на интервюто е журналистката Мария Кадийска.

Въпрос: Г-н Виденов, СОТ 161 е  водеща фирма в сферата на сигнално-охранителната дейност у нас,  как ви се отрази закриването на тази дейност в полицията?

Отговор: Все още не можем да се възстановим финансово и психически от натоварването през последните 10 месеца. Мисля, че всички загубихме от начина, по който протече кампанията по прехвърлянето на обектите за охрана от частните фирми. Министерството на вътрешните работи не беше последователно в изпълнението на декларираните намерения за прекратяване на полицейската охрана и вместо да улесни процеса по прехвърлянето на обектите успя да го усложни и

удължи максимално, с цената на допълнителни разходи. Повече нямам желание да коментирам случилото се и смятам, че по-важно е това, което сега предстои и трябва да се направи.

Въпрос: Този отговор подсказва, че имате предвид проблеми и трудности, които понастоящем ви пречат да работите нормално?

Отговор: За съжаление, така е.  В момента цари хаос в предлагането на  централизираната охрана на обекти и нейния контрол. Стотици охранителни фирми обявяват готовност и извършват сигнално-охранителна дейност извън всякакви норми. За много граждани и фирми наличието на лиценз за охрана е напълно достатъчно, за да сключат договор, докато установят, че на практика нямат никаква защита.  Така че, нуждата от гарантиране качеството на тази услуга, в интерес на стотици хиляди абонати на сигнално-охранителни системи налага да се въведат критерии и  изисквания за осъществяване

на този вид охрана. Поначало, сигнално-охранителната дейност не е дефинирана в Закона за частната охранителна дейност и не е посочена в чл. 5 на Закона като отделен вид охранителна услуга.  Липсата на конкретен регламент за нейното извършване допуска тълкуване на някои изисквания на ЗЧОД и в същото време дава възможност на всички фирми, получили лиценз за охранителна дейност по някоя от точките на чл. 5, да предлагат  и охрана със СОТ.  Това не е пропуск или непознаване  на материята от юристите в Министерството на вътрешните работи и Парламента,  а  израз на досегашния стремеж да се осигури предимство за полицейския СОД на пазара на охранителните услуги.  Доскоро се изтъкваше, че само полицията може да извършва истинска охрана, защото полицейските служители имат пълномощия, въоръжени са и могат да задържат нарушителите, докато действията на охранителните фирми са сведени само до наблюдение и проверка на сигналите.  Така беше формулирана тази дейност още в Наредба № 14 от 1994

год. , такъв беше смисълът и на определението, дадено за нея в следващата Наредба I-79 от 2000 год. , където също се казваше, че този вид охрана може да включва само проверка на сигналите. Все пак, в тази последна за нас наредба преди излизането на ЗЧОД,  частната сигнално-охранителна дейност, макар и квалифицирана като “сигнално-известителна”, беше посочена като отделен вид охранителна услуга и беше допълнена и с други, непосредствено свързани с нея дейности като проектиране, монтаж, експлоатация и поддържане на техниката за охрана.  Докато в самия Закон за частната охранителна дейност централизираната охрана остана напълно обезличена, въпреки очакванията ни, че тя ще намери своето подобаващо място, като най-масова и сложна за осъществяване охранителна услуга. Нека не забравяме, че през 90-те години, предвид на сложната обстановка, бяхме задължени да подписваме декларации, че нямаме право да реагираме на сигналите от обектите с въоръжени патрули, както и да

извършваме преследване и задържане на нарушителите, защото това са полицейски функции. Бъдещето на тази дейност в полицията, обаче, беше предрешено със закриването на извънбюджетните сметки на министерството, извършено във връзка с присъединяването ни към ЕС.  Самото закриване на полицейската сигнално-охранителна дейност след това беше само въпрос на време. Сега имаме огромна нужда от въвеждане на ред в осъществяването на този вид охрана.

Въпрос: По какъв начин липсата на конкретно регламентиране на сигнално-охранителната дейност се отразява на охранителните фирми, които я извършват и как това влияе на пазара на охранителните услуги?

Отговор: Липсата на конкретен регламент за извършване на централизирана охрана на обекти се отразява зле на фирмите, които инвестират в тази дейност, за да я развиват и

същевременно имат реални присъщи разходи, свързани с обслужването на обектите. Инвестициите и разходите на тези фирми предопределят равнището на таксите за охрана и те имат минимум, който не може да се пренебрегне. Докато фирмите, които симулират охрана и само събират такси ще са доволни да приберат каквато и да било сума за “услугата”.  В крайна сметка най-потърпевши са клиентите, които плащат с мисълта, че ще получат някаква защита. Голям брой от тях, по обясними причини, включително и много държавни фирми и организации, избират възможно най-ниските такси и приемат на доверие това как и с какво ще се охраняват.  Когато няма конкретни изисквания за получаване на лиценз за тази дейност, липсва контрол за качеството и нивото на оборудване на дежурните центрове и самите обекти, не е определен минимален брой автопатрули за всеки един от регионите в страната и не е гарантирано техническото обслужване на алармените системи, таксите за охрана могат да спаднат до цената за едно

паркиране на автомобил. Това разбира се не означава, че клиентите ще бъдат реално охранявани, още повече ако “реакцията”  на охранителната фирма се доказва с компютърна разпечатка. Ето защо, държавата е длъжна да гарантира качеството на тази услуга, така както е организирана противопожарната защита, в името на своите граждани, които понасят ежедневно щети, много от които не попадат в статистиката. Просто, крайно време е лоялните към ЗЧОД охранителни фирми да получат конкретна нормативна уредба за своята сигнално-охранителна дейност, а полицията да използва пълномощията си и да започне да извършва действен контрол за спазване изискванията на една бъдеща Инструкция за централизирана охрана на обекти, така както е организирана инкасовата дейност.

Въпрос:  Само полицията ли има отношение към нерешените проблеми на сигнално-охранителната дейност?

Отговор: От това, което споделям с вас, може вие или някой от читателите да остане с впечатлението, че сме настроени срещу полицията.  Точно обратното е, както преди, така и сега, ние се нуждаем от полицията и то именно тогава, когато тя трябва да реализира своите полицейски функции. На оперативно ниво ние имаме много добро взаимодействие и чувстваме нейната подкрепа във важни за нас и клиентите ни моменти.  Ние много разчитаме на тях, а вярвам, че и те оценяват нашите усилия. Тук става дума за необходимост от допълване на ЗЧОД с текстове, които досега не се приемаха, въпреки нашите настоявания, поради опасения, че застрашават пазарните позиции на СОД-МВР.  Тези въпроси не се решават от полицейските органи, а от комисии по подготовка на промените, правни служби и ръководството на МВР. На по-късен етап те отиват в законодателните органи. На полицията ние възлагаме надежди след законодателните промени да осигури спазването на новите нормативни изисквания и не допусне да се спекулира с

доверието на клиентите.  Убедени сме, че това е напълно изпълнима задача, защото там има подготвени кадри, които знаят за какво става дума. Съгласете се, че сега не е нормално да получиш лиценз за лична охрана и заедно с това възможност да извършваш сигнално-охранителна дейност.

Да не говорим за това, че в момента не се прави разлика между физическа охрана на имущество и охрана със сигнално-охранителна техника.

Въпрос: И все пак, какви други пречки срещате в охранителната дейност?

Отговор:  Вижте, проблемите в охранителната дейност са много и не е възможно в рамките на едно интервю да се засегнат всички нейни аспекти.

От една страна всички политици твърдят, че противодействието

на организираната и битова престъпност е или ще бъде приоритет за тяхното управление и в същото време до сега няма нито един пример за дадени преференции на фирми, които осъществяват охранителна дейност.  СОТ 161 е първата фирма за централизирана охрана в страната с 20 годишна история, в момента охранява над 83 000 обекта на централизиран принцип (СОТ)  и повече от 840 обекта на физическа охрана.  Всеки месец ние внасяме в бюджета над 1.7 млн. лева от ДДС, осигуровки и авансов данък върху печалбата.  Това са над 20 млн. годишно, с които СОТ 161 e между първите  120 фирми в България по платени данъци. Виждате, че вместо да изразходваме бюджетни средства за противодействие на престъпността, ние внасяме пари в бюджета. Въпреки това, досега не сме получили от никой каквито и да било преференции и подкрепа.  Нашите такси за охрана със СОТ не са променяни от 1993 год., въпреки че сега животът е съвсем друг и заплатите на нашите собствени служители са също съвсем

други. В момента, обаче, има фирми, които с лекота дават 2-3 пъти по ниски цени.  Сами разбирате, че това няма как да бъде възможно, ако те правят необходимите разходи и плащат данъци. От друга страна трудовото законодателство и конкретно някои ограничения в Кодекса на труда, свързани с  нощния и извънреден труд поставят в безизходно положение коректните охранителни фирми. Те са изправени пред дилемата или да загубят клиентите си и да фалират или да търсят начини за оцеляване с компромиси в осигуровките и заплащането на охранителите. При средна заплата за страната от  700 лв., средното заплащане в бранша най-вероятно е около 400 лв. Това е и основната причина за огромното текучество във физическата охрана на обектите. Невъзможно е да се задоволи потребността от охрана на гражданите и фирмите в страната, ако нейната цена е непосилна за повечето от тях. Същевременно, ако цената е ниска, невъзможно е да осигурим нормално заплащане на охранителите и да спазим други

законови изисквания, които произтичат от  Кодекса на труда и Закона за социалното осигуряване! Попаднали сме в тупик, излизането от който е възможно само с подкрепа от държавата.

Ние не искаме пари, искаме законодателни промени, свързани с регламента на сигнално-охранителната дейност и преференции,  с които да се компенсират някои несъответствия между Кодекса на труда и режима на работа на охранителите.