Няма друг като него. Който еднакво добре пее „Светът е за двама“ по музика на Мария Нейкова и „Grandi Duclli D’Amore“ с Микела Сбурлати на Верди, Пучини, Маснс и Доницети.“ Орлин Горанов завършва Държавната музикална академия-София в класа на проф. Констанца Вачкова. Дългогодишен солист на Пловдивската опера, с която гостува в цяла Европа, САЩ, Южна Корея. Всяка година участва в оперните фестивали в Палма де Майорка, островите Родос и Кипър, както и на Новогодишния музикален фестивал на Берлинския симфоничен оркестър в Германия.

Репертоарът на певеца е много богат и включва тенорови партии от Вердиевите опери „Набуко“. „Травиата“, „Дон Карлос“, „Ернани“, „Отело“ (Касио), „Реквием“, оперите на Пучини „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“ и „Тоска“, руските опери „Княз Игор“ на Бородин и „Моцарт и Салиери“ на Римски-Корсаков, “ Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Палячи“ на Леонкавало, „Дон Жуан“ от Моцарт и др. Има богат камерен репертоар от италиански, английски, руски, германски композитори. През 1997 г. е един от седемте тенори в прословутия концерт в Берлин „Tenorissimo Open Air“.

От януари 2007 г. Орлин Горанов е солист на Националната опера и балет-София. Това пише в сайта на Националната ни опера, но сайтът не доставя удоволствието от личния контакт с артиста. Само те кара да се чувстваш по-значим от познанството си с такъв човек. По-известни са дуетите му с Кристина Димитрова и песента „Вървях един следобед…“ и песните, изпети с „Тоника“, Камелия Тодорова, Васил Петров.

Додето ми разправяше за оперните си участия в САЩ, Орлин улови погледа ми, спрял се на изящния му ръчен часовник. Да ти го подаря ли? Стана ми някак по-леко, като някой да ми беше предал своята положителна енергия, своята добра вибрация, та не усетих как се прибрах в панелния си строго охраняван апартамент. Набрах кода, за да изключа СОТ-а и без да се събувам, влязох в хола и поставих в уредбата подарения ми диск. Имах музика за цяла вечер. И за следващите. Хубава музика… Защото има и грозна.

Тодор Драгоев